ПИСМА

1906 година

Николай Цонев
(1876 - 1922)

 

    С тези две писма от Николай Цонев - брат на прабаба ни Руцка Цонева Радкова, започваме летописа , съхранен в семейната кореспонденция - това са две много интимни страници, които многократно сме препрочитали, защото от тях искри неподправена наивност, деликатност и в същото време старание към практичност в живота. От тези редове може да разберем какви са били разбиранията на един млад човек в началоно на 20 век, отношението му към околните и към живота.

Николай Цонев е роден в Разград през 1876 г., син на Марийка Ненчова Ганчова и Цони Гергев Механджоолу . Николай участва във войните - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, но на фронта заболява от астма вследствие на испанската инфлуенца (тежка грипна епидемия) и умира през 1922г. Така и не успява да се ожени.

Всъщност от него са останали само тези писма и три снимки - третата снимка е от смъртния му одър... Но дори само това е една следа от човешкия живот и неговия смисъл - след толкова години, вече един век, днес го четем ние, утре ще го прочетат децата ни, а всяко познание и замисляне е от полза.

Любов Винарова

11 февруари 1906 г., Разград

До Г-н Подпоручик Игнат А. Кикименов

(Втори конний полк), Лом

Игнате,

От толкова дълго време, откакто като ученик още бях напуснал София, нето сме се виждали, нито е бивало случай да си писваме; Мен ми се вдава сега този случай да Ви пиша и Ви натоваря с една деликатна работа, за която вярвам като роднина ще се потрудите и до колкото възможността Ви помага, ще съберете сведения и ще ми пишете, работата се състои в следующето.

Преди година и повече се бях запознал с една Г-ца в Русе, която е родом от гр. Лом и където понастоящем живее и занимава бродерия при Д-во “Сингер” на Борн и сие в Лом. Моето запознавание стана чрез една моя братовчедка - нейна приятелка, и от тогава насам се тури начало на едно приятелство помежду ни и на някои знатни дни съм получавал картички от нея, аз разбира се й отговарях с комплименти и благодарявах всякога, после братовчедката ми влезе в ролята да развие отношенията ни в наклонност един към другиго, нъ понеже не е лека работа и е важно особено при този момент, когато аз не съм никак информиран относително до нейното положение, характер, семейно, материално и други положения и понеже виждам, че ако продължавам да бъда все тъй любезен към нея, може или да й се навреди на положението като Г-ца, или да се ангажирам спрямо нея, то предвид на това, моля бъдете любезен, като запазите в дълбок секрет това и ми пишете струва ли тази мома вниманието на един момък като мене, защото аз и тук може да се продам добре, колкото да бъда доволен.

Аз, като нямам другиго познат в Лом, а още повече, че тези работи човек може да открий на свои сериозни хора, затова в този случай Ви моля, ако Ви е възможно, съберете сведения и ми ги предайте, за което ще ми е много приятно и Ви оставам благодарен

С искрен поздрав: Ваш сродник: Nиколай Цонев

Адрес: Николай Цонев - наемател в Разград.

 

 

11 февруари 1906 г.

Игнате,

В допълнение на днешното ми писмо до Вази изпуснах от бързотии най-важното, което съставлява предмета на писмото ми, а именно името на Госпожицата, тя се именува Цветанка Шуманкова. Вече пощата, когато пиша настоящето, може да бъде прибрана, нъ така ми се струва, че е направено подобно важно опущение, което въпреки волята ми, понеже обичам много да бъда редовен, се случи, така че един ден по-късно, като получите настоящето, ще видите за кого се отнася писмото ми. Извинявайте. Поздравлявам Ви.

Ваш Н. Цонев

Семейството на Баба Марийка Ненчова Ганчова - в центъра, съпругът й Цони Гергев Механджоолу и седемте им деца: горе от ляво надясно Мавродин, Николай, Руцка - нашата Маминка, Дочка - майката на знаменития Асен Йорданов, В ръцете на баба Марийка - най-малката Ружа, долу - Александър и Георги. Тази снимка е от 1889 г.

Покойник Николай Цонев - край него са: в средата е майка му Марийка Ненчова Ганчова, а от ляво - сестра му Руцка Цонева (Маминка), съпругата на брат му Стефанета и малката му сестра Ружа - от ляво. Тази снимка е била изпратена на сестрата на Николай Дочка и ми беше любезно предоставена от нейния син проф. Жорж Марков Тотев, за което искрено му благодаря.

---

© 1999 Любов Винарова. Всички права запазени.