Исторически бележки

От спомените на Пенка Руси Радкова Батоева (1898 - 1988)

Марийка Ненчова Ганчова
(1854 - 1940)

Семейството на Баба Марийка Ненчова Ганчова - в центъра, съпругът й Цони Гергев Механджоолу и седемте им деца: горе от ляво надясно Мавродин, Николай, Руцка - нашата Маминка, Дочка - майката на знаменития Асен Йорданов, В ръцете на баба Марийка - най-малката Ружа, долу - Александър и Георги

Баба Марийка е моята баба по майчина линия. Майка й - Доца Христо Сапоолу и баща й - Ненчо Ганчов Сърмаджията, и двамата от Разград. Майка й починала при нейното раждане на 20-годишна възраст (първото й раждане). По този начин малката Марийка останала без майка още от първия си ден. Скоро баща й повторно се оженил, като тя била взета от баба си (по майка) Неделя Сапоолу, която била вече вдовица и живеела при сина си Дели Алекси.

Ето какво пише големият български историк и археолог Анани Ив. Явашов в знаменитата си книга "Разград - неговото археологическо и историческо минало", стр. 165 за баба Неделя: "Едвам през годините 1868 - 1869 българската махала Варош бе снабдена с чешмяна вода, когато по инициатива на старата баба Неделя била докарана водата на съборената Хаджи Станкова чешма, която отстои на около три километра от града в Рахмандеренската долина. Баба Неделя, тогава вече стара, около осемдесетгодишна бабичка, дава на довереника си Хаджи Коста скътаните си за старини 6 - 7 хиляди гроша... С дадената сума и с безплатното изкопаване и закопаване на водопроводния окоп през 1869 г. водата е била докарана до българските гробища, където е била направена главната чешма, която носи погрешно името на Хаджи Коста, а не на баба Неделя. Оттам водата е била разпределена из българската махала...

В това отношение баба Неделя е една от големите благодетелки на града Разград, макар и да е останала незнайна на младото и бъдещото поколение. Дълг е на Разградската община да я причисли между заслужилите на града покойници и в бъдеще при подходящи панахиди да се споменава поне името на тая покойница благодетелка."

И така баба Марийка расла в голямо охолство, интелигентна търговска среда и под добрите грижи на баба си Неделя и вуйчо си Алекси. Затова до края на живота си се държеше нависоко и всички в Разград я знаеха под прякора Фудул Марийка. На онова време тя била изпращана на училище при даскал Стефан п. Илиев. Нейната леля, жената на Дели Алекси, трябва да й е оказала голямо влияние. По онова време леля й дружала с инженерите - чужденци, строители на жп-линията Русе-Варна. Завършила Роберт-колеж в Цариград, тя била единствената жена, която разградчани видели да язди на кон като европейка.

Един ден пред склада на търговеца Цони Гергев стоварвали стафиди от Цариград. Някой от чувалите се скъсали и по улицата се посипали стафиди. Децата от махалата тичали да ги събират. Заедно с тях била и Марийка, тогава - 14-15 годишна. Цони Гергев я вижда - дребничка, кръшна и закръгленичка, и много я харесал. Попитал я как се казва и иска ли да й подари златни чехлички? Тя се смутила и избягала. Вечертта казала на вуйчо си Алекси за този случай. Той се понамръщил и я смъмрил. На другия ден Цони Гергев се явил в къщата на Алекси с златните чехлички и направо поискал Марийка за жена.

Алекси Сапов останал вдовец и баба ми, която се заклела да не стъпва в дома му поради това, че не й дал майчиното наследство, пращала кадъни да му носят гостба, супички, питки, защото все пак бил брат на майка й и до 15-годишната й възраст се е грижил за нея.

Баба Марийка беше на ръст дребна, слаба, не по-висока от 1.50 м, стройна и много пъргава. Винаги добре стъкмена и докарана. Къщата й също беше подредена и светеше от чистота. Миеше калдъръма в двора с четка и сапун. Умееше да готви много хубаво и вкусно.

С дядо Цони Гергев имаха 7 деца: Руцка, женена за полковник Руси Ил. Радков; Николай - неженен, починал през 1921 г.; Дочка, женена за д-р Хп. Йорданов, която се пресели с едната си дъщеря в Ню-Йорк при най-голямото си дете Асен Йорданов. Мавродин - завършил в Лайпциг, банков чиновник, женен за една вдовица Невена Попова; Александър - банков чиновник, женен за Златка Иванова от Ески-Джумая, после преселени в София; Георги - на два пъти живее в Разград; Ружа, женена за Антон Андреев, банков чиновник от Русе. Баба Марийка, макар дребна на ръст, но беше много здрава и пъргава. Почина на 86 години вследствие на падане беше изкълчила единия си крак в ябълката. Последната година, като болна прекара при майка ми, гдето и почина.

Баба Марийка с дъщерите, внуците и правнуците си - 1939 г., Разград

Аз живях в този град, където съм родена и изнесена от там като бебе, после върнала се отново, според наложилите се от живота обстоятелства на родителите ми. След женитбата си - 1919 г., напуснала го завинаги. Но никога не мога да забравя спомените си от този град. Най-светлата възраст на физическо и духовно създаване на човека. Макар че къщата ни - старата къща на дядо Христо Сапов, е вече отдавна съборена, пред останките на която бях дълбоко потресена, като пред гроба на най-скъпото ми детство. Тогава нещо заплака и изгоря в душата ми, като пронизана с огнена стрела - детинството ми беше съборено, мъртво, унищожено.