ПИСМА 1912

ПИСМА

Руцка Радкова (1866-1966)

МАМИНКА - нашата прабаба Руцка Радкова - снимка от 1912 година

Най-забележителната личност в нашия род - прабаба ни Руцка Цонева Радкова, чийто живот е истинска история, не само защото тя живя едно столетие и в съдбата й са вплетени историята на България от времето преди Освобождението до средата на 60-те години, но и защото тя беше истински стожер на рода, извор на сила и морална устойчивост за всички следващи поколения. И днес звучи мъдрият й глас от запазените писма, пророческите думи, родени от страшните трагедии на живота и неговите щастливи дни. В следващите страници ще можете не веднъж да прочетете редове от тези писма, които чрез нравственото си чувство и правдиви съждения насочват душите ни към справедливост и утвърждават разбирателството като най-висше благо на обществото.

1907 година

Фотографирани на 25 ноември 1907 година в град Плевен.
Пенка Р. Радкова на 9 години и 7 месеца (в ляво)

1909 година

1909 година
В Скобелевия парк в Плевен - Руси Радков ( в ляво)с двете си дъщери Пенка и Надка( в центъра) и леля им Марийка Сапова, учителка в Шумен, която е посетила Плевен заедно със своите ученички - пощенска картичка

22 юни 1909 г., Шумен

До Госпожици Пенка и Надежда Радкови,
Плевен
пощенка картичка

Мили дечица,

Изпращам ви портрета да се видите, макар и да е било стъклото развалено. Познайте мен и татка си! Пенке, пиши ми, премина ли? Ще дойда да ти видя свидетелството. Надя да се фотографира с хубавата си рокля.
Целувам ви,

вашата леля Марийка (Сапова)

1911 година

1911 година - Разград.
Пенка Р. Радкова ученичка във ІІ прогимназиален клас (горе в дясно)

1912 - 1913 година

27 февруари 1912 г., София

До г-ца Пенка Радкова
пощенска картичка

Мила ми Пенке,
Благодаря ти за поздравленията.
През Великденската ваканция няма ли да дойдеш в София?
Асен Йорданов

Асен Йорданов (2 септември 1896 г. - 18 октомври 1967 г.) е първи братовчед на баба ми Пенка Радкова-Батоева, техните майки Дочка Йорданова и Руцка Радкова са сестри - големите дъщери на Фудул Марийка. Той е основоположник на българското самолетостроене. Организира гражданското въздухоплаване на САЩ, Англия и Франция. Авиационен педагог от световен мащаб. Участва в Балканската и Първата световна война, а през периода на Втората световна война е в конструкторските екипи на фирмите BOEING, LOCKHEED, CURTISS, DOUGLAS, PIPER, McDONELL.

Из автобиографичните бележки
на Никола Батоев в родовата книга

След завършването на 2-ри прогимназиален клас - на 13 години бях изпратен в София с учителя Марин Велев - роднина от с. Видраре, за да се явя на конкурсния изпит за постъпване във Военното училище. Изпита издържах и на 1 Септемврий 1902 г. бях приет като кадет във Военното на Н. В. Цар Фердинанд Училище. Настойник ми беше моята братовчедка Евгения Елмазова, известна като писателка с псевдонима Евгения Марс. Цели 7 години учих в това училище. Бяхме напълно изолирани от външния свят. Много рядко ни пускаха в отпуск и винаги стъкмени като кукли: с червени лачени колани и бели кожени ръкавици. Бях много палав, но се учех добре. Никога не съм получавал слаба бележка.

На 22 Септември 1909 г. завърших училището с много добър успех и бях произведен в чин "Подпоручик" и назначен във Втори Конен на Н. В. Княгиня Мария Луиза полк - гр. Лом. Пожелах този полк, защото той беше най-старият конен полк в България и с много добри традиции. Завърших Военното училище с 29-ти випуск.

На следващата година бях изпратен в Кавалерийската Офицерска Школа - София, която също завърших с многодобър успех.

1910 г.
Кавалерийската Офицерска Школа - София

Като офицер във Втори Конен полк, взех с него участие в Балканската и Междусъюзническата войни. Стигнахме до Мраморно море, гдето останахме през зимата 1912-1913 г. по охраната на брега.

1913 г.
Ени-Чифлик при Мраморно море.
Поручик Никола Батоев от Втори конен на Н.В.Княгиня Мария-Луиза полк

През лятото на 1913 г. ни прехвърлиха на сръбската граница, гдето взехме участие в Междусъюзническата война при Букова глава - Сурбулица.

Животът ми в гр. Лом беше много охолен, поради голямата заплата 225 златни лева месечно. Аз не можех да похарча повече от 100 лв. месечно.

След завършване на Балканската война 1913 г. се преведох по мое желание в гр. Русе - Девети Конен полк, гдето останах цели 16 години и гдето можах да си създам добро материално положение.

С този полк взех участие, като Командир на Конния Картечен ескадрон в Добруджа, а по-късно с Конната дивизия на Генерал Колев, във всичките й боеве в Добруджа. Най-после в Румъния от Букурещ до Браила в състава на германската конна бригада фон Волф, гдето бях награден с железния кръст за храброст.

13 януари 1913 г., с. Субаши, Чаталдженско

До Г-жа Руцка Радкова
пощенска картичка

Сърдечен поздрав от водопада под бивака на полка ни при с. Субаша, Чаталдженско,
на моята обична съпруга.

Руси Радков

12 юни 1913 г., Разград

До Г-н Подполковник Руси Ил. Радков
Командир на 44 полк, ІV дивизия, Пета Армия
пощенска картичка

Caro mio,
Volevo fotografare Emil, ma e diventato birichino e noi non abbiamo potuto. Cosi tanto e voluto montarsi sul motore e appena siamo riusciti, cosi, credo, ti accontentera a vederci. Lui e diventato padrone di casa.
Nikolai era ammalato e tu non puoi fare licenziarlo, dicono, che e molto debole.
Non ho ancora ricevuto il denaro a chi hai lasciato mandarli?
Tanti saluti e mille baci da noi

Ruzka

22 юли 1913 г., Бобошево

До Г-н Ротмистър Игнат Кикименов
пощенска картичка

На Игната за неговото артистично схващане на момента. Н. Батоев

9 август 1913 г., Борисов Гроб

До Г-н Димитър Батоев, Плевен
пощенска картичка

Драги тате,
Сега сме на път за Харманлий - пишете там и мене. Навярно ще намеря Марин Велев.
На Бориса бях дал пари но последният ги бе дал на Иванка. Виж да не би да ги пръснат на вятъра.
Поздрав на мама, Тодор и теб.

Твой син Никола

Пенка Радкова - ученичка, и сестра й Надка

29 декември 1913 г., Махмузли, Шуменско

До Г-ца Пенка Радкова

Хайде, геделим - хазарлан.
Добре... Качваш се на каруцата, завиваш се добре в шубата, запушваш цигара и...потегляш на път. Отначало времето беше доста умерено...студът приятен - малко щипе по носа и страните, но то е нищо. Минаваш село - две, задухва вятър силен, мете се снегът от земята. Напред - мъгла от него.
Каруцата ще се обърне. Скривам се цял в шубата и слушам само бушуването на бурята...Сегиз - тогиз силна струя студен въздух сполучва да разхвърли топлата завивка, наново се загъвам и пак слушам воя на бурята и т.н. и т.н. Колкото за друсането, което имах през време на целия път и дума не може да става. Кокалите още ме болят, като че ли са ме смазали от бой...
На път убихме един пор и сега още чувствам отвратителната миризма, която на вълни, на вълни се носеше наоколо...
Вълци и други подобни на него зверове, слава Богу, не срещнахме, но...минахме край тях и то малко надалеко, около 5-600 м. Давеха се за кожата на едно агне, затова, види се, и не обърнаха на нас.
Те-е, каай...чуваш ли, казва каруцарят... тъга и радост почувствах в този момент.
Радост, че скоро ще бъда под покрив и на топло. Тъга - е, сега пък много искате да знаете... Нека не ви обясня причините на тъгата си, която може и в гроба си да занеса...
- Хош гелди, хош гелди
- Хаш балду, - отговарям на поздравите.
- Е - нереден гелерсе...
- Разград касаба.
- Отура де. И аз сядам.
- Буйрунус - подават ми кафе - почерпих ги с цигари и разговорът почна: за студа, за миналогодишния сняг и пр. и пр.
Скоро се мръква в село, не знам защо... запалиха лампа - в камината горят чукани, кафе се лее и тютюневият дим забуля като тънък воал всичко...и кафе, и турски чалми, пък и мене самия...но моята мисъл е бистра, тя следи и вижда що се върши наоколо, не навсякъде. Тя бе у дома, бе в клуба, бе в моята уединена стаичка, тя се луташе около вас, мъчеше се да проникне до вашите души, но не знам дали успя да дебютира. Още не се е върнала за да ми съобщи резултата, а в такива лоши времена надали и ще се върне.
Стига, стига съм ви отегчавал със своите бръщолевения...пък и дали ще ме разберете не знам. Но какво ли има за разбиране, то е ясно като ден.
Например, би ли ви затруднило разбирането на това, че след всички разговори сложиха софрата (кръгла паралия). Нарязаха хляб, натрупаха сума ястия, на първо място пилафа, нагостиха ме и доволен от всичко, поне за момент, унасям се в сладък сън, а вие знаете, как тихо се спи след голяма умора. Пазете тишина, за да не накърните упоителния ми сън..
Хиляди привети по случай Новата година.
Борю Узунов

Борю Узунов е един от ранените офицери по време на Балканската война, който е бил лекуван в дома на Руцка Радкова, превърнат от нея по време на войната в лазарет, тъй като в разградската болница не е достигало място за всички пострадали.
Младият офицер се привързва искрено към семейството и дълги години поддържа приятелски връзки с тях. И до днес се пазят в къщи два сребърни свещника, подарени на Руцка Радкова от него по случай излекуването му. Особена топлота има в писмата му до Пенка, с която води кореспонденция.
В пансиона на неговата сестра Лола Узунова в София е живяла и приятелката на Пенка Райна Килифарска.

След падането на Одрин по време на Балканската война, прабаба ни Руцка Радкова посещава там бойните части, където воюват нейният съпруг Полковник Руси Радков - пехотинец, синът й Георги Радков - артилерист и племеникът й Асен Йорданов - авиатор. Снимките са направени след опелото и погребението на геройски загиналите български войни.

Полковник Руси Радков - след завръщането от Балканската война

1914 година

1914Razgrad

Пенка Радкова (втората от ляво на дясно), сестра й Надка и братовчедките им
(1914 г., Разград)

7 юли 1914 г., Разград - гарата

До Г-ца Пенка Радкова
пощенска картичка

Близо сме до хубавото теке. Жалим, че и ти не си между нас да полудуваме.
Привет,
Дора Явашева

При все, че се старая, не мога да забравя нявгашната скъпа Пенка.
Б.

Дора Явашева е дъщеря на големия български археолог и историк академик Анани Явашев и първата съпруга на Иван Багрянов. През тези години младежко приятелство свързва Пенка, Дора, Райна, Иван Багрянов, Борю Узунов, които често прекарват времето си в имението Текето на семейство Килифарски или в имението Воден на Багрянови и винаги, когато са разделени си пишат картички и писма.

12 ноември 1914 г., София

До г-ца Пенка Радкова
пощенска картичка

Пенче, Надко, Жорж,
благодаря за картичката, нима само едно писмо получи? Наедно пратих две писма, след онова в компанията.
Пиши, дали си ги получила. Чудно защо Хр. не ми се обажда.
Ти си добре, вярвам.
Поздрави на всички в къщи.
Твой Асен (Йорданов)

16 ноември 1914 г., Разград - гарата.

До Г-ца Пенка Радкова
пощенска картичка

Мила Чепен,
Защо не се обадиш? Чудо е тук. Няма ли да ми дойдете на гости?
В града ще дойда може би след неделя - две.
Поздрави на всички.
Райна

1914 г., Текето

До Г-ца Пенка Радкова
пощенска картичка

Няма смисъл нищо в живота - малка пауза за изсекване хремавия нос. Коремът е подут от много ядене на круши. Серсемско настроение, дявол да го вземе! Какво писа последното? Райна казва: Какво ли прави милата Чепен?
- Навярно спи, казвам аз, и съм сигурен, че след добра вечеря би се спало отлично. Неугоените дървеници, които Райна по несъображение не е нахранила снощи, бях длъжен да храня. Това ми коства четиричасово безсъние и възкиснало настроение.
Какво ли правят във бродерийското у-ще? Точка. Въпросителна - още една пауза за изсекване на хремата. Ще живеем по Мюлера и ще бъдем здрави - я здрави, я хремави.
Б.

1915 година

На Текето с приятелки

8 април 1915 г., понеделник, Текето

До г-ца Пенка Радкова
пощенска картичка

Не заслужаваш ни ред - дяволе малък, ама нейсе...
Аз прекарах грозни премеждия. Сега, слава на боговете, съм добре.
Ти кога ще дойдеш? Ела, когато ви раздават тефтерчетата. Нали имате два дена ваканция. Да видиш каква прелест е тук.
Мен гърбът ми позаздравя и пак започвам своите хохтуризми, сърдчице мъничко. Спомняй понякога и драсвай някой и друг ред на твоята приятелка Райна.
А може, или хайде, друг път ще пиша, сега няма място.
Целувам моя Мильо и начумереницата Надка,
Райна

23 юли 1915 г., Ресен - гара, трена, военна поща.